В някои държави 8 март, Международният ден на жената, е също

В някои страни 8 март, Международният ден на дамата, е също и Ден на майката. Босна и Херцеговина е една от тях. Този миг е изключително покъртителен за една група босненски дами – майките от Сребреница, чиито съпрузи, синове и други родственици са били измежду над 8000 мъже и момчета, убити по време на геноцида през 1995 година Повечето от тях нямат живи родственици, които да ги почетат и обичат на този ден или да им подарят традиционния за босненския Ден на майката букет червени карамфили.  

Така стартира уводът, написан персонално от Анджелина Джоли към едно любопитно изявление, в което актрисата е " от другата страна " – тя задава въпросите. 

Организацията " Майки на Сребреница " заслужава Нобелова премия за мир – е безапелационната позиция на актрисата.

По мотив Международния ден на дамите холивудската знаменитост публикува в списание  " Тайм "  текст, отдаден на дамите, жертви на войната в Босна и Херцеговина, когато цяло едно мъжко потомство изчезва.

Тя беседва по темата с режисьорката Ясмила Жбанич, създателка на кино лентата Quo vadis, Аида?, посветен на военните закононарушения в Босна и Херцеговина, които през 2004 година бяха наказани като геноцид от трибунала на ООН заради убийството на над 8000 мюсюлмани.

Двете дами се съгласяват, че " Майките на Сребреница " заслужават Нобеловата премия.

" Ясмила ми сподели по какъв начин " Майките на Сребреница " са я въодушевили да направи кино лентата " Quo vadis, Аида ". Повече от две десетилетия тези оцелели дами провеждат мирни митинги и употребяват силата на майчината обич, с цел да запазят жива паметта за мъжките членове на фамилиите си. "

" Те търсят телата им и желаят правдивост и истина ", написа Джоли .

На въпрос за какво е решила да опише история за Сребреница, Ясмила Жбанич отговаря, че това е универсална покруса на цивилизацията. Филмът Quo vadis, Аида е и в късата листа номинации за най-хубав чуждоезичен филм за тазгодишните награди " Оскар ".

Филмът споделя историята през погледа на босненска жена, Аида, която работи като преводач на силите на Обединеното кралство, до момента в който се бори да избави брачна половинка и децата си от идното принуждение.

Angelina Jolie talks to director Jasmila Zbanic about " Quo Vadis, Aida? " and the role of art in healing trauma https://t.co/1RPWmiMUAz
— TIME (@TIME) March 9, 2021
" Бях на 17, когато войната стартира. В началото си мислех, че е готино, че няма учебно заведение, че изпитът ми по математика е отсрочен. Беше вълнуващо, че всичко беше с главата надолу. Когато започнаха убийствата, когато беше спряно електричеството и ни свърши храната, към този момент не беше занимателно. Приоритетите се трансформираха и започнах да правя оценка живота по друг метод и да ценя всяка дребна детайлност от него ", споделя режисьорката пред Анджелина Джоли.

По публични данни през юли 1995 г. над 8000 момчета, мъже и старци са избити, а телата им били заровени в общи гробове. Това се случва, откакто над 2000 бойци от босненските сръбски сили, командвани от военачалник Ратко Младич, завладяват мюсюлманския анклав Сребреница в предпазената зона, охранявана от холандските мироопазващи сили на Организация на обединените нации. Те обаче са едвам към 500 и не съумяват да спрат настъплението. 

 
И още една история, която ние, дамите, не би трябвало да забравяме!